5 проблема в плановете за справедлив преход
В България може да има недостиг на ток след 7 година
27 000 души от небогати региони ще се окажат без работа и без ясна опция какво ще вършат
Предни дни бяха оповестени така наречен териториални проекти за обективен преход, с които би трябвало да се подсигурява преходът към зелена енергетика. Те са за областите Стара Загора, Кюстендил и Перник. С въпросните проекти би трябвало да убедим Европейска комисия да ни отпусни 2 милиарда лева за зелен преход.
На доктрина всичко звучи добре - затваряме тецове, заместваме ги със солари и вятърна сила, природата е опазена, вземаме парите и всички живеят щастливо. Но се оказва, че има 9 казуса, с които териториалните проекти се оказват за неправдив преход.
1. Липса на точни прогнози за замяната на въглищата
Предвижда се производството на ток от въглища да бъде свито 4 пъти до 2030 година Така от общо конфигурирани мощности за 4505 мегавата ще се спрат цели 4277 мегавата - излиза, че съвсем няма да остане работеща централа.
2. Няма изясненост какво ще ги замести
В проектите не е посочено по какъв начин тъкмо и в какви периоди отпадналите въглищни централи ще бъдат заместени. Споменати са нови мощности от ВЕИ централи, които обаче имат непостоянно произвеждане. Това слага под сериозен риск енергийната сигурност на страната и не е ясно дали ще има задоволително ток. Достатъчно е да си напомним, че през януари 2017 година всички прилежащи страни на България стопираха износа на ток.
3. Несигурните други възможности
Като алтернтатива на въглищата в проектите се показват няколко благоприятни условия. Едната са фотоволтаичните централи. Но за жалост, те не са непрекъснат източник на електрическа сила. А през зимата, при по-малко създаден ток, потреблението е по-голямо и може да има дефицит.
Друга опция са вятърните електроцентрали. Само че областите Стара Загора, Кюстендил и Перник не се славят като места, където имат мощни и непрекъснати ветрове. А в районите Перник и Кюстендил е безусловно невероятно даже отчасти заменяне на силата, създавана от двете въглищни централи там.
Трети сурогат е зеленият водород. Но сега технологията за производството му към момента не е развита и е скъпа, няма построена инфраструктура за транспорт и консумация на водород. Такава най-рано може да се чака след 2030 година. За област Кюстендил се загатва, че има в обилие геотермални извори, които да се употребяват. Само че потенциалът на такива съоръжения е извънредно дребен. Да не приказваме за това, че в районите Перник и Стара Загора геотермални извори няма.
Сравнително добра опция са централи, употребяващи биометан, тъй като са благонадежден източник на базова сила. Например тецовете “Бобов дол ” и “Брикел ” към този момент влагат в тази област. Но централите, употребяващи биогаз, са дребни и той може да служи за възстановяване на горивния микс, само че не и да замести напълно въглищата.
4. Няма прогноза за потреблението
В проектите въобще не е посочена прогноза за нарасналото ползване на ток в превоза. А това е неизбежно с всеобщото нахлуване на електрическите автомобили. В България това ще се съчетае с понижено произвеждане на ток. В най-хубавия случай това би довело до високи цени на електрическата енергия, а в най-лошия - до огромен дефицит.
5. Какво вършим с хората
От обществена позиция проектите сякаш се заемат с въпроса за преквалифициране на освободените служащи от мини и въглищни тецове. Но в трите наранени района липсват други огромни предприятия, а вложения в нови не се вършат. Регионите Перник и Кюстендил са изключително небогати, закриването на тецове и мини ще засегне 27 000 души, а това ще докара до трайна безработица и беднотия. Плановете за рекултивация на закритите въглищни мини и ангажирането на уволнените миньори там не дават дълготрайна заетост
27 000 души от небогати региони ще се окажат без работа и без ясна опция какво ще вършат
Предни дни бяха оповестени така наречен териториални проекти за обективен преход, с които би трябвало да се подсигурява преходът към зелена енергетика. Те са за областите Стара Загора, Кюстендил и Перник. С въпросните проекти би трябвало да убедим Европейска комисия да ни отпусни 2 милиарда лева за зелен преход.
На доктрина всичко звучи добре - затваряме тецове, заместваме ги със солари и вятърна сила, природата е опазена, вземаме парите и всички живеят щастливо. Но се оказва, че има 9 казуса, с които териториалните проекти се оказват за неправдив преход.
1. Липса на точни прогнози за замяната на въглищата
Предвижда се производството на ток от въглища да бъде свито 4 пъти до 2030 година Така от общо конфигурирани мощности за 4505 мегавата ще се спрат цели 4277 мегавата - излиза, че съвсем няма да остане работеща централа.
2. Няма изясненост какво ще ги замести
В проектите не е посочено по какъв начин тъкмо и в какви периоди отпадналите въглищни централи ще бъдат заместени. Споменати са нови мощности от ВЕИ централи, които обаче имат непостоянно произвеждане. Това слага под сериозен риск енергийната сигурност на страната и не е ясно дали ще има задоволително ток. Достатъчно е да си напомним, че през януари 2017 година всички прилежащи страни на България стопираха износа на ток.
3. Несигурните други възможности
Като алтернтатива на въглищата в проектите се показват няколко благоприятни условия. Едната са фотоволтаичните централи. Но за жалост, те не са непрекъснат източник на електрическа сила. А през зимата, при по-малко създаден ток, потреблението е по-голямо и може да има дефицит.
Друга опция са вятърните електроцентрали. Само че областите Стара Загора, Кюстендил и Перник не се славят като места, където имат мощни и непрекъснати ветрове. А в районите Перник и Кюстендил е безусловно невероятно даже отчасти заменяне на силата, създавана от двете въглищни централи там.
Трети сурогат е зеленият водород. Но сега технологията за производството му към момента не е развита и е скъпа, няма построена инфраструктура за транспорт и консумация на водород. Такава най-рано може да се чака след 2030 година. За област Кюстендил се загатва, че има в обилие геотермални извори, които да се употребяват. Само че потенциалът на такива съоръжения е извънредно дребен. Да не приказваме за това, че в районите Перник и Стара Загора геотермални извори няма.
Сравнително добра опция са централи, употребяващи биометан, тъй като са благонадежден източник на базова сила. Например тецовете “Бобов дол ” и “Брикел ” към този момент влагат в тази област. Но централите, употребяващи биогаз, са дребни и той може да служи за възстановяване на горивния микс, само че не и да замести напълно въглищата.
4. Няма прогноза за потреблението
В проектите въобще не е посочена прогноза за нарасналото ползване на ток в превоза. А това е неизбежно с всеобщото нахлуване на електрическите автомобили. В България това ще се съчетае с понижено произвеждане на ток. В най-хубавия случай това би довело до високи цени на електрическата енергия, а в най-лошия - до огромен дефицит.
5. Какво вършим с хората
От обществена позиция проектите сякаш се заемат с въпроса за преквалифициране на освободените служащи от мини и въглищни тецове. Но в трите наранени района липсват други огромни предприятия, а вложения в нови не се вършат. Регионите Перник и Кюстендил са изключително небогати, закриването на тецове и мини ще засегне 27 000 души, а това ще докара до трайна безработица и беднотия. Плановете за рекултивация на закритите въглищни мини и ангажирането на уволнените миньори там не дават дълготрайна заетост
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ